Най-красивият християнски храм в Турция е българската църква „Св. Стефан” в Истанбул

Преди дни информационните агенции съобщиха, че Истанбулската голяма община е излязла с решение, че ще бъдат отделени средства за ремон на българската православна църква в Истанбул "Свети Стефан". Това е като продължение на информацията, оповестена преди  три години от в. „Хюриет”, който обяви църквата за най-красивата християнска църква на територията на Турция. Класацията тогава е изготвена от духовници, изкуствоведи, скулптори и туроператори. В нея са включени само действащи християнски храмове, в т.ч. православни, католически, асирийски, келдански. Българската църква "Свети Стефан" е следвана в класацията от католическата катедрала "Сен Антоан" от 18 век и арменската църква "Мерйемана" от 19 век, също издигнати в някогашната турска столица. Четвърто място в класацията заема църквата на Арменската патриаршия в Истанбул, построена през 19 в. на място, където няколко пъти са били опожарявани изгражданите там християнски храмове. На пето място се нарежда православната църква Антакия в окръг Хатай, Южна Турция, на шесто - арменската църква "Света троица" в Истанбул, а на седмо - гръцката църква "Свети Георги", също в Истанбул. Осма, девета и десета позиции се заемат от гръцката православна църква "Света Троица" в Истанбул, елданската "Мар Петюн" в Диарбекир и асирийската църква към манастира Дейрюлзафаран в Мардин, датиращ от пети век.


Какво всъщност представлява църквата „Свети Стефан”?

Църквата „Свети Стефан” в Истанбул (Aya Stefan, Bulgar Kilisesi) е известна още и с прозвището си Желязната църква, породено от обстоятелството, че е направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената православна желязна църква. Изградена е като трикорабна базилика, с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Храмът е създаден в края на 19 век от българите живееши в столицата на тогавашната Османска империя (Според преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград наброява 50 хил. души).

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан, в чест на дарителя Стефан Богориди. През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха (намира се точно срещу църквата), която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 година. На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Оригинална снимка: [кликни тук]
Допълнителен линк: [кликни тук]

 
UNESCO.ORG | Нац. комисия за ЮНЕСКО - България | Нематериално културно наследство | Недвижимо културно наследство | Образование