България и ЮНЕСКО - над 50 години активно сътрудничество
Успяла да съхрани своята културна и национална самобитност, да преосмисли културния и историческия опит на времето и да общува творчески с различните култури, страни и народи, българската държава винаги е отчитала непреходната роля на културното многообразие и международното сътрудничество като съществен елемент на развитието.

Тази убеденост обуславя и последователната политика на България за диалог и активно взаимодействие, за участието й в организации, обединяващи мъдростта и усилията на цялото човечество за мир, образование, съзидателно творчество, за утвърждаване ценностите на хуманизма, на толерантността и на диалога.
Привързаността към идеята за ангажираност на обществеността за постигане на стабилен и мирен свят чрез образование, наука и култура - дълговечна мечта на най-светлите умове на човечеството, е в основата на решението на България да се присъедини към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. Няколко дни след това е учредена и българската Национална комисия за ЮНЕСКО.

За изминалия 50 годишен период България участва активно в многоликата и разнообразна дейност на организацията, последователно изграждайки авторитета си на страна с подчертан стремеж към задълбочаване и развитие на многостранното културно, образователно и научно сътрудничество и реален потенциал за осъществяването му.
В продължение на пет десетилетия страната ни участва във всички значими инициативи, форуми и програми на ЮНЕСКО, като инициира или организира някои от тях (Световен конгрес по философия - Варна, 1973 г., част от сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО - Варна, 1974 г., Конференция на министрите на образованието от Европа и Северна Америка - 1980 г., Генералната конференция на ЮНЕСКО - София, 1985 г., сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство - София, 2008 г. и др.)

Убедена, че културата е носител на съгласие, а не на раздор, България е между инициаторите и активно участва в поредицата от балкански срещи на върха, организирани със съдействието на ЮНЕСКО, посветени на Диалога между цивилизациите (Охрид 2003 г.), Междурелигиозния и междуетнически диалог (Тирана 2004 г.), Културни коридори в Югоизточна Европа - общо минало и споделено наследство - ключ към споделено бъдещо партньорство (София 2005 г.), Комуникация на наследството (Опатия, 2006 г.), Културното многообразие, мост между културното наследство и културата на бъдещето (Букурещ, 2007 г.), Междукултурните контакти по линия на морските, речните и езерни пътища в Югоизточна Европа (Атина, 2008 г.), Управление на културните различия и тяхното представяне за целите на туризма (Цетине, 2009 г.).

Политическата воля и диалогът на най-високо равнище постепенно провокираха интерес в обществото. Така на практика с усилията на експерти и политици, инспирирани от концепцията на България за "културни коридори", бе формирано регионално пространство за диалог и обмен и бе заявена политическа воля за опазване, използване и популяризиране на общото материално и нематериално наследство.

Избирането на г-жа Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО бе логично предопределен от личностна, професионална и интелектуална гледна точка. В същото време тя получи си не само подкрепата на две български правителства, но и нещо много съществено - авторитета на България в ЮНЕСКО.
Авторитет, граден в течение на половин век от плеяда мъдри българи - учени, културни дейци, дипломати. Авторитет, изграден върху темелите на българската етническа и религиозна толерантност, върху темелите на българската духовност от времената на Борис I, на Светите братя Кирил и Методи - съпокровители на Европа и на техните следовници от Възраждането и до днес.

От своя страна, като държава мултикултурна, толерантна, отворена към света, с дълбоки традиции в сферата на образованието, науката и културата, България има готовност да продължи своята активна дейност за утвърждаване на идеалите и ценностите на ЮНЕСКО - тази престижна организация, призвана да защити правата на човека, неговото материално и нематериално наследство и културно многообразие, без да се засягат националните ценности, бит и традиции, в името на цялостното духовно обогатяване на народите. Културата, образованието и науката трябва да заемат челно място в дневния ред на обществата. За да заживеем в един по-добър свят.

Оригинална снимка: [кликни тук]