Световно културно наследство

През 70-те години на ХХ в. идеята за създаване на международно движение за защита на наследството печели все повече привърженици. Това води през 1972 г. до приемането от ЮНЕСКО на Конвенция за защита на Световното културно и природно наследство. Документът обединява две отделни направления: първото се фокусира върху опазването на културни обекти, а второто работи за опазване на природата. Конвенцията е ратифицирана от 184 държави. Визирайки наследството едновременно като културно и природно, Конвенцията ни напомня за начина по който хората и природата си влияят и набляга на фундаменталната необходимост да запазим баланса между тях.

ЮНЕСКО работи със страните по света, за да идентифицира обекти на Световното наследство, които са достойни да бъдат признати като част от общото наследство на човечеството и за да осигури тяхното запазване за бъдещите поколения. Днес, Списъкът на Световно наследство включва 851 обекта, вписани в три категории:
Световно културно наследство - 660 обекта;
Световно природно наследство - 166 обекта и
Световно културно и природно наследство (комбинация от двете) - 25 смесени обекта.

Ключов координатор в рамките на ЮНЕСКО по всички въпроси, свързани със Световното наследство е Центърът за световно наследство. Той е основан през 1992 г. като част от културния сектор на ЮНЕСКО и действа в качеството си на секретариат на Комисията за Световно наследство.

Емблемата на Световното наследство представя взаимната зависимост между световното природно и културно многообразие. Централният квадрат символизира резултатите от човешките умения и вдъхновение, а кръгът прославя даровете на природата. Емблемата е овална като земята - един символ на общата защита на наследството на цялото човечество.

Оригинална снимка: [кликни тук]
Допълнителен линк: [кликни тук]

 
UNESCO.ORG | Нац. комисия за ЮНЕСКО - България | Нематериално културно наследство | Недвижимо културно наследство | Образование