Честит 1 март. Честита Баба Марта

На първи март българския народ спазва една старата традиция, с която изпраща зимата и посреща пролетта. Всеки чужденец дошъл по това време в България вижда се сблъсква с изключителния български символ – мартеницата. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на своите домашни животни: агнета, ярета, кончета. Къщите същи са украсени с мартеници. Всеки подарява този символ на най-близките си хора. Белият и червения конец, преплетени в едно, са символ на новото и зараждащата се пролет, пожелание за здраве и късмет.
В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” Митичната Баба Марта олицетворява пролетта. Според вярванията тя е стара жена. Характерът й е непостоянен. Когато се усмихва, слънцето грее, когато се ядоса - то студ сковава земята. Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година. Баба Марта е много благоразположена към хората, които носят закачени на дрехите си нейния символ. Мартеницата е направена от бели и червени конци от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста. В по-старите години в тях са били преплетени и различни други неща и така се е правел амулет срещу лошото и злите сили.
На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой български региони от това на кое място по дрехата е поставена мартеницата личи социалното положение на дадения човек. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на малкия пръст на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. Всички носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво. Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени.
Оригинална снимка: [кликни тук]