На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия, състояла се в Париж, прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство. Конвенцията е резултат на многогодишните усилия на международната общност с активно участие на българската страна, за приемане на международен инструмент, който да регламентира и подпомага усилията на държавите-страни за защита, ревитализация, опазване и осигуряване на приемственост на онези традиционни форми на културата, които нямат материален характер.

По смисъла на Конвенцията, "нематериалното културно наследство" се проявява по-специално в следните области :
(а) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство ;
(б) художествено-изпълнителско изкуство;
(в) социални обичаи, обреди и празненства;
(г) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената;
(д) знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

"Опазване" означава прилагането на мерки за осигуряване на жизнена трайност на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, съхраняване, развитие, експлоатация, популяризиране и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование, а така също и възраждане на различните аспекти на това наследство.

До момента, Конвенцията е ратифицирана и приета от 88 държави членки на ЮНЕСКО. Тя бе ратифицирана със закон от Народното събрание на Република България и влезе в сила на 10 юни 2006 г.

Текстът на конвенцията можете да видите в поставения допълнителен линк.

Оригинална снимка: [кликни тук]
Допълнителен линк: [кликни тук]