България е страна с многовековна история и култура. Нейното географско положение – на кръстопът между два континента, предопределя ролята й на място за контакт и културен обмен между различни народи и националности. Тук християнството се преплита с древните езически ритуали, останали от народите живели по земите ни.

България е родината на Орфей, на Резос, на тракийския Дионис и Спартак, но тя е родина и на св.св. Кирил и Методий, дали на целия славянски свят писменост. За да опознаем Българите и да надникнем в техния живот, трябва да познаваме техните традиции и обичаи. За да разберем организацията на тяхното общество, трябва да разберем техния жизнен календар.

Народният календар е система за организиране и определяне на времето в рамките на една година. Обикновено той се състои от няколко цикъла, зависещи от природния и стопански кръговрат. Подобна схема е характерна и за традиционния стопански календар и на българите. След официалното приемане на християнската религия и календар двойното сезонно деление на годината се осъществява от празниците в чест на свети Димитър и свети Георги. Така посредством Димитровден (празнува се на 26 октомври)и Гергьовден (празнува се на 6 май) годината се обособява в два относително затворени сезонни и трудови цикъла. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима“.

Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е смятан за началото на зимата и студа и поради тази причина светецът се свързва със света на мъртвите и в периода около него е една от най-големите Задушници – ходи се на гробовете на починалите близки и се раздава храна в памет на покойните. В иконописта Свети Димитър е представен яздещ на червен кон. Той е и господар на зимата и според поверието, от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
На празника по стар обичай се правят предсказания, като по първият влязъл в къщата гост се съди за това, каква ще е следващата година.

Архангеловден (8 ноември). Според традиционните народни вярвания Св. Архангел Михаил е ангелът, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите.

В дните след Архангеловден са Вълчите празници. Жените не предат, не плетат и не тъкат нищо вълнено, нито отварят ножици, за да е затворена устата на вълка.

Зимните празници започват с Никулден, отбелязван на 6 декември. За празника се приготвя рибно ястие (обикновено пълнен шаран). Денят след Никулден е Игнажден. В този ден семейството очаква първия си гост. При влизането в дома той трябва да внесе трески или слама, които слага край огнището. Благославя членовете на семейството, а те го даряват с нещо за "добре дошъл".

Рождество Христово или Коледа, се празнува в продължение на три дни - 24, 25 и 26 декември. Шест седмици преди празника се пости и е забранено да се яде месо, мляко, сирене, яйца и др. Вечерта на 24 срещу 25 декември е Бъдни вечер. На Бъдни вечер трапезата трябва да бъде богата, съставена от 7, 9 или 12 постни гозби, за да е богата и идващата година. Стопанинът слага "бъдника" (специално дърво) в огъня, което гори в огнището цяла нощ, за да пропъжда Злото от дома. След полунощ тръгват Коледарите, носещи добрата вест за Рождество Христово. Облечени са в празнични дрехи - с високи рунтави калпаци, обкичени с венци от чимшир, пуканки, червени чушки, и с дрянови тояжки в ръка. От полунощ до сутринта на другия ден коледарите обикалят поред всички къщи и пеят коледарски песни. Домакините даряват гостите с обреден кравай. Накрая коледарите се събират и се угощават богато, а останалата част от храната раздават на бедните.
На 25 декември през деня се коли охраненото през годината прасе и се приготвя празнична вечеря.

От Коледа започват т. нар. Мръсни дни, които продължават дванадесет дни, до Йордановден. Хората вярват, че през този период действат силите на злото. Във връзка с прогонването злите сили се провеждат специални обреди, наречени Кукерски игри. Те се изпълняват само от мъже, облечени в характерни костюми и носещи маски, представящи овен, козел или бик. Често маските са с две лица, символизиращи доброто и злото. Най-колоритни и пищни са игрите в Перник, Петрич и в района на южното Черноморие. Подобни кукерски карнавали се провеждат и през пролетния цикъл, около Великденските празници, като най-известните от тях са игрите в Широка Лъка. Произходът на кукерските игри се търси още в древните езически ритуали , посветени на подземните и природни сили. Въздействието на костюмите се подсилва и от звука на окачените по тях медни и бронзови звънци. Подобни обичаи могат се срещат в някои части на Италия и Испания, като се наблюдава голяма прилика в ритуалите и костюмите на участниците.

Нова Година, наричана още Сурваки или Васильовден, се празнува на 1 януари. На 31 декември вечерта стопанката на къщата приготвя вита баница (прави се от многолисто тесто, със сирене и яйца), в която се слагат късмети - напъпило дряново клонче, което символизира здравето и плодородието и монета, символизираща кесията с парите, тоест благоденствието.
На този ден младите момичета, искащи да се омъжат, извършват различни гадания, предричащи близка или по-далечна женитба. Гадае се за социалното положение и качествата на бъдещия жених.
Новогодишната трапеза е обилна и разнообразна. Основното ястие е или пуйка или свинско с кисело зеле. Подредената трапеза се прекадява, след което най-възрастният в дома завърта три пъти тавата с баницата с късметите и отчупва парче за всеки.
Рано сутринта на другия ден, тръгват сурвакарите - малките момчета от селото. Всяко семейство с нетърпение ги очаква. Те са украсили дрянови клонки (сурвачки) с разноцветни конци и гирлянди от пуканки и ходят от врата на врата, честитят Новата година и леко удрят по гърба стопаните с дряновата пръчка, пеейки песни за здраве и плодородие. Всъщност сурвакането на стопанина и останалите членове на семейството е вид пожелание за здраве и благоденствие през годината. И стопаните се отблагодаряват на момчетата като им дават краваи хляб, сладки, сушени плодове и дребни пари.

На 6 януари в селото се празнува Йордановден. Празникът се нарича още Богоявление. Важен момент в него е вярата в очистителната сила на водата. Ето защо няколко дни преди това свещеникът ходи да ръси със светена вода във всеки дом. Рано сутринта започва празничната процесия, в която участва цялото село и, воглаве със свещеника, всички се отправят към към най-близкия водоем - река, езеро, язовир, морето, ако селището е крайморско. Свещеникът хвърля във водата сребърен кръст, а момците се надпреварват да го извадят. Смята се, че който го извади ще има здраве и късмет през цялата година. Трябва да се отбележи, че младите мъже, които се хвърлят във водата за кръста на Йордановден, проявяват истинско мъжество, тъй като това са едни от най-студените дни в годината и температурата на въздуха нерядко е около нулата, а нерядко пада до 10 градуса под нулата.
На 7 януари се празнува Ивановден – денят на св. Йоан Кръстител.
На 8 януари се празнува Бабинден, посветен на селската акушерка или на жената, която помага при отглеждането на бебетата. Този ден е царството на жените, ето защо мъжете трябва да си стоят в къщи. В селата се прави шествие, което се води обикновено от най-многодетната жена, а на жената, израждала децата или помагала при отглеждането им, се подаряват символично кърпа и сапун.

На 14 февруари се празнува Трифоновден или Трифон Зарезан, празникът на лозарите. На този ден става подрязването на лозите. Напоследък, най-вероятно като последица от глобализацията и смесването на културите, на 14 февруари българите активно празнуват католическия светец Св. Валентин и съответно празника на влюбените.

Според народния календар истинската пролет започва от Първи Март. Природата се събужда за нов живот и се правят ритуали за здраве и плодородие. Първият ден на месеца се нарича още Баба Марта. Най-възрастната жена в семейството усуква бяла и червена вълнена прежда и прави мартенички, с които се окичват за здраве и хората и животните. Мартенички се връзват и на плодните дръвчета в къщата. Мартеницата се носи, докато се види първият щъркел и тогава се закача на някое цъфнало дърво. Не се очудвайте, ако сте в България през март, че всички носят брошки, гривни, медальони в червено и бяло. Днес 01 март се е превърнал и в празник на дизайнерите, които с всяка година създават все по-нови и все по-интересни модели от тези украшения, които всеки българин закичва за здраве. А ако някъде по света видите човек, който през месец март дискретно е вързал на китката си гривна от усукани червено-бели конци, то бъдете сигурни, че този човек е българин или има приятели българи, които са го закичили за здраве.

На 9 март се празнува денят на Свети четиридесет мъченици – на този ден не се работи. Раздават се питки и краваи за здраве на хората и за плодородие при пчелите и животните.

Празникът Благовещение се отбелязва на 25 март. Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат, и чества едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя и сина Божи - Исус Христос. Според народните вярвания на този "благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца, за да им се сложат обеци.

Важно място в народния календар заемат празниците Заговезни – местни и сирни, които предхождат Великден и в зависимост от Великден са по различно време и са винаги в неделя.
Съботата преди месните Заговезни е Голяма Задушница, когато се раздават хляб, варени яйца, вино за душите на покойните. В събота, преди края на тази седмица е Тодоровден, наричан още конски Великден, защото на този ден се правят състезания с коне. След Местни Заговезни започват Великденските пости, като все пак, за да стане преходът към четиридесетдневното постене по-плавно, в продължение на една седмица, до Сирни Заговезни може да се ядат яйца и млечни продукти. На Сирни Заговезни последно преди постите може да се ядат яйца и млечни продукти, затова на трапезата се поднасят баница, кисело мляко и варени яйца. След това почват Великите пости, които продължават 40 дни, до Великден. Празникът Сирни Заговезни е известен още като Прошка. Това е е дин от най-интересните празници в българската традиция, отразил народната мъдрост. На този ден всеки иска прошка от роднините и приятелите си, ако случайно ги е наранил с нещо през изтеклата година. Младите отиват на гости при по-възрастните и след "Добър ден" казват "Моля да ми простиш", а човекът отсреща отговаря "Просщавам ти и те моля и ти да ми простиш". Без да се говори за какво точно се иска прошка и да се правят анализи какво точно се прощава. Това е една изключително мъдра традиция, която произтича от презумпцията, че всички сме грешни и че човек може да нарани близките си, без дори да си даде сметка за това. Затова българите имат един ден в годината, в който специално искат прошка от всички, като отиват на гости, а днес, разбира се, и по телефона, и я получават. Така те се пречистват от грешките и са спокойни, че не хранят задни мисли и лоши помисли по адрес на близките си.

Последната събота преди Великден е Цветница (Лазаровден). Празникът е свързан с пролетното пробуждане на природата и младостта. На този ден младите момичета, искащи да се омъжат обличат празнични дрехи, накичват косите си с пролетни цвета и обикалят пеейки лазарски песни и играейки хора. На този ден стари и млади ходят на църква. След службата, свещеникът раздава благословени върбови клонки, носещи здраве и късмет, които хората закичват на вратите на къщите си.

Седмицата Цветница се нарича Велика Неделя и завършва с големия християнски празник Великден, денят на Възкресението Христово. Великден е краят на големите пости.
Приготовленията за празника започват в четвъртък, когато се боядисват яйцата, като първото червено яйце, имащо магическата сила да предпазва от Злото, се прибира до следващия Великден. В петък се изпичат обредни подсладени хлябове - "козунаци". Късно вечерта - събота срещу неделя започва Великденската църковна служба, на която присъстват всички. Точно в полунощ, свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе“, множеството му отговаря "Наистина Возкресе". Започва процесия, начело със свещеника и всички обикалят църквата три пъти. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, символ на небесния огън, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Така всеки занася в дома си небесния огън. Денят на Великден е изпълнен с празнични танци и хора.

Денят на Свети Георги Победоносец , Георгьовден, се чества винаги на 6 май и заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Празникът се отбелязва по три различни начина: като празник на пастирите, като празник на храбростта и воинския героизъм (т.е празника на българската армия) и като празник на Мъдростта и Възраждането.
На Гергьовден преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Коли се агне и се прави курбан за щастие и успех през годината. Празникът завършва с вечерното великденско хоро.

В сравнение със зимните и пролетните обреди и обичаи, летните са малко, защото хората са заети с работа на полето. В различни райони на България са известни различни обреди против градушка и суша.

Всяка първа седмица на месец юни, в Казанлък се провежда Фестивалът на розата. Българската роза е символ на страната. Българското розово масло е най-качественото в света, поради което се използва главно в луксозната френска парфюмерия. Розите, използвани за извличане на розово масло, се берат през май и началото на юни рано сутрин, преди падането на росата. Фестивалът е свързан именно с традиционните ритуали розобер и розоварене, пресъздадени в автентична атмосфера с много песни, танци и карнавални шествия. Продължава два или три дни. Млади момичета и момчета, облечени в национални костюми, посрещат гостите на фестивала и ги окичват с гирлянди от розови цветове. Избира се и се коронова Царица роза – най-красивото момиче на фестивала. На гостите се предлага да опитат традиционна баница, розово сладко и розов ликьор.

На петдесет и първият ден след Великден се празнува Свети Дух. Прави се общ курбан на църквата, като храната се раздава на хората.

На 24 юни се празнува Еньовден, на който продължителността на деня и нощта се изравнява. Еньовден е и като най-магичният ден на годината, на който се правят магии и заклинания за любов. Рано сутринта на този ден се берат билки, защото се смята, че билките, набрани на Еньовден имат най-голяма лечебна сила.

На Петровден - 29 юни - завършват петровските пости, продължили две седмици. На Петровден се поднасят ястия от пиле.

Есенни празници и обичаи са свързани с подготовката за зимата, сеитбата и събирането на реколтата.
На 14 септември се чества Кръстовден, свързан главно с гроздобера. На този ден кръстът се вади от църквата, опява се и след това свещеникът ръси богомолците със светена вода.

Октомврийските празници започват с Димитровден (26 октомври) и Петковден (27 октомври). На Петковден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба. Обработваемите земи се подготвят за наближаващата зима.

В различните райони на България празниците и обичаите имат своята специфика, но навсякъде те се свързват с плодородието, здравето и вечния кръговрат на живота.

Оригинална снимка: [кликни тук]