Кирилицата

Кирилицата, заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език.

Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (например: б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав, а други от прабългарската писменост.

Създаването на кирилицата е следствие от налагането на православието в България, по времето на Борис I. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името й - в чест на Константин-Кирил Философ.

Идеята за създаване на нова абзука в Преслав ней-вероятно принадлежи на цар Симеон, който е бил най-образованата личност тогава в България,силно повлиян от гръцката култура - самите ромеи са го наричали "полугрък" ("емиаргос", немски летописец Лиудпранд, Х в.).Вероятно поради тази своя страст и поради политическите амбиции да бъде "василевс на българи и ромеи", княз Симеон решава да създаде българска азбука, като за основа се използва гръцката азбука с добавяне на нови букви. Това по начало е стандартна "технология" за създаване на азбука - например, така е създадена латинската азбука, въз основа на гръцката, също и гръцката, въз основа на финикийската.

Оригинална снимка: [кликни тук]

 
UNESCO.ORG | Нац. комисия за ЮНЕСКО - България | Нематериално културно наследство | Недвижимо културно наследство | Образование