Резерватът "Сребърна" е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Има няколко легенди за произхода на името, едната е за хан Сребрун, който загива по тези места в неравен бой с печенегите. Втората легенда разказва за заровена лодка, пълна със сребро, по бреговете на блатото. Третата легенда, която е най - правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, наблюдавана вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение създава илюзията за разтопено сребро.

През 1913 г., след подписване на Букурещкия мирен договор, територията на резервата, заедно с цяла Южна Добруджа, попада в пределите на Румъния. През 1940 г. с подписване на Крайовската спогодба (1940) Добруджа отново преминава в територията на Българската държава.

Първият българин, проявил интерес към това място, е Алекси Петров, който е посетил резервата през 1911. Той бил запленен от красотата на птичия свят и запланувал поредица от експедиции. Алекси Петров отново посещава резервата през 1940 г., за да проучи птичите колонии, гнездящи там. В миналото местността е посещавана от Феликс Каниц, а през 1880 г. я посещава и друг австриец - това е Едуард Ходек. Той описва своите впечатления в статията "Домът на прелетниците". Най-черната страница от историята на тази красива местност записва Лео фон Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди малки и големи чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици. Друг изследовател, посетил Сребърна е Отомар Райзер. Той е автор на книгата "Материали на Българския орнис", като вторият том на книгата е посветен на българската фауна.

Оригинална снимка: [кликни тук]
Допълнителен линк: [кликни тук]